Далеч ли е дворът, дали много остава?
Къде ще поема и какво да направя?
Няма ли някой, който да помогне сега?
Никой не вижда сълзи във дъжда.
Далече е много, но нали не е зима,
напред обаче е пътят, а пътят го има.
Никой не вижда сълзи във дъжда,
само тревица със млада роса,
сълзите са много, и пътят е там,
никой не вижда, а пътят е сам.
Миналото е дълго, а настоящето - миг,
бъдещето е вечно и няма критик.
© Ивайло Граматиков Всички права запазени