Далеч ли е дворът, дали много остава?
Къде ще поема и какво да направя?
Няма ли някой, който да помогне сега?
Никой не вижда сълзи във дъжда.
Далече е много, но нали не е зима,
напред обаче е пътят, а пътят го има.
Никой не вижда сълзи във дъжда,
само тревица със млада роса,
сълзите са много, и пътят е там,
никой не вижда, а пътят е сам.
Миналото е дълго, а настоящето - миг,
бъдещето е вечно и няма критик.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
