Сълзица обич
Сълзица обич
Изстиваш бавно, като въглен,
покрит дълбоко в пепелта –
(забравили да го изхвърлят
или да върнат пак в жарта).
Не съм ти радост, нито мъка –
(посърнал есенен листец).
И думите ми недомлъвки
не стигат твоето сърце.
Единствено да не премръзнеш,
прекрачваш мълком моя праг.
И чакаш само да се мръкне –
по тъмното да хукнеш пак...
Така живееш – рядка птица
в един далечен свят красив.
А моята любов-сълзица
не пали, нито пък гаси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
