Jul 30, 2011, 11:16 PM  

Сълзица обич 

  Poetry » Love
1349 0 27

Сълзица обич

 

Изстиваш бавно, като въглен,

покрит дълбоко в пепелта –

(забравили да го изхвърлят

или да върнат пак в жарта).

 

Не съм ти радост, нито мъка –

(посърнал есенен листец).

И думите ми недомлъвки

не стигат твоето сърце.

 

Единствено да не премръзнеш,

 прекрачваш мълком моя праг.

И чакаш само да се мръкне –

по тъмното да хукнеш пак...

 

Така живееш –  рядка птица

в един  далечен  свят красив.

А моята любов-сълзица

не пали, нито пък гаси.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??