Сълзите
Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва –
от бисерни капки цветята поникват
и тях пред иконата жертвено слагай,
че Бог е Любов и на всеки помага.
О, Боже мой, скъпи, в нозете ти плача,
подземия къртя в душата си мрачна,
със сълзи измивам стените от мухъл
и пея високо звездите да чуват...
Пред тебе изплаквам сълзи благодарност,
че с толкова много любов ме наказваш.
5.01.2011 г.
Мария Шандуркова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени
