Виждам усмихнатото ти лице,

но истинско ли е то?

Дали това е смях, или може би

начин да прикриеш сълзите си?

И само чакаш мига да бъдеш пак сама,

да отвориш портите към душата си

така, че всичките сълзи да излеят от нея.

Сълзи от радост, тъга, болка -

чувства много и най-различни.

Всички до едно красиви и уникални,

изразени в кристални, ефирни сълзи.

И затова те трябва да са скрити,

това е най-голямата ти тайна.

И единствено, когато си скрита от света,

те ще се появяват, напомняйки,

че там вътре, зад фалшивата усмивка

и безгрижния ти свят, се крие

стъклено сърце, обградено от сълзи,

пазещи душата крехка от света навън.

И в тези сълзи, и в това сърце

се крие истинското ти лице,

Онова, което никой не познава,

защото никой не може да съзре

сълзите на душата ти.