Sep 18, 2007, 8:59 PM

Сълзите на душата

  Poetry
847 0 1
 Сълзите на душата

Виждам усмихнатото ти лице,

но истинско ли е то?

Дали това е смях, или може би

начин да прикриеш сълзите си?

И само чакаш мига да бъдеш пак сама,

да отвориш портите към душата си

така, че всичките сълзи да излеят от нея.

Сълзи от радост, тъга, болка -

чувства много и най-различни.

Всички до едно красиви и уникални,

изразени в кристални, ефирни сълзи.

И затова те трябва да са скрити,

това е най-голямата ти тайна.

И единствено, когато си скрита от света,

те ще се появяват, напомняйки,

че там вътре, зад фалшивата усмивка

и безгрижния ти свят, се крие

стъклено сърце, обградено от сълзи,

пазещи душата крехка от света навън.

И в тези сълзи, и в това сърце

се крие истинското ти лице,

Онова, което никой не познава,

защото никой не може да съзре

сълзите на душата ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моите мисли пак опират до есето,
    защото имам слабост към него и към
    малките поетични импресии като тази.
    Красиво пишеш, с обич.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...