Сълзите на небето
Небето понякога със сълзите докосва -
земята целува в своя тъга,
на капките шепота омагьосва -
цветята и улиците... Рисува дъга.
Понякога глас от джобове разпръсва
(то явно събира огньове от зло) -
тогава дори и тревата настръхва,
а вятър крещи отпред на витло.
Понякога тихо сълзите напират
и снежни откъсват се, танцуват балет -
на Равел "Болеро". Пред мен дефилират.
Изплитат красив белоснежен жакет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
