8.01.2012 г., 12:58

Сълзите на вагабонтина

780 0 1

 

(След Освобождението майката на Христо Ботев мизерства. Министър от българското правителство по онова време – който не е достоен да спомена името му – отказва пенсия на вдовицата, защото синът ú бил „вагабонтин”...)

 

 

 

В тъмата на робството

сякаш изгнил е

юнашкият корен на хан Аспарух,

та БЪЛГАРИН

с титла и власт

заявил е

за БОТЕВ, че бил „ВАГАБОНТИН” прочут!...

С калта на позора

петним не един път

свещената памет на славни дедù -

над костите свидни героят почитан

е бил поруган от безроден циник...

Безспорно

пресечна е гледната точка

от ценностна скàла,

мотиви,

морал... –

но тук иде реч за ИКОНА,

за БОТЕВ,

светилото

в сянка на зъл ятаган.

 

По нрав бил бунтовен

и с воля корава,

но с плам на сърцат

и възвишен поет,

и горестно плакал за своя побратим –

за Левски, увиснал на турско въже.

Войводата – буйна глава

непокорна –

не трае да хленчи

и гние в застой,

а хвърля се

с чета от храбри поборници

в лют и трагично величествен бой.

Но в пътя им

порти захлопват селяците,

спускат кепенци –

ни глъч, ни триумф,

не срещат ги празнично

с китки и хлябове...

 

А гинат момците от вражи куршум.

Потресен от робския страх,

примиреност

и воля превита на народ,

с надежда и блян наведнъж провалени

и виждайки вече напред

своя гроб,

мечтателят Ботев –

покрýсен, съсипан –

остава в Балкана смълчан

насаме

и скришом от четата

сълзи пролива

(та той е на възраст

все още момче...).

Не бяга смелчакът –

посреща изправен

смъртта си,

която предрекъл е в стих

и знае, че тя ще го стигне отрано –

не в старост,

не в сън под юргана завит...

 

А как би се чувствал такъв юначага

в безчестния днешен упадъчен век?

Дали би извикал

и гòрко заплакал

отново за малкия смазан човек?

О, сигурно този заклет Вагабонтин

би тръснал от гняв своя буен перчем,

би рипнал да брани

честта ни народна –

 

 

 

но мигар пък ние ще го разберем ?!...

Да, вече го честваме официално

с тържестен митинг,

с патетичен доклад,

но целият този джумбуш карнавален

не чини и колкото

в нозете му прахта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уви, след Освобождението Бай Ганьо взема властта - същият, който е вършил предателства преди 1878 г., за да запази тихото си живуркане и чудните си мускалчета. Днес и аз написах по този повод своето "Кърваво стихотворение" - за съдбата на Тодор Каблешков. Нали знаеш какво го сполетява капитан Петко войвода след Освобождението?
    Поздравявам те за това силно стихотворение - актуално и днес!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...