Пак в душата ми порой
от мрачен облак се излива,
сълзи в очите ми безброй
и бучка в гърлото се свива.

Въпроси и дилеми сложни
разнищвам всеки божи ден,
грижи и неволи всевъзможни
до болка вкопчили се в мен.

Поплаках. Във ръка с цигара,
уж прикривах мъката така,
боря се в сърцето със товара
глътката горчива да стопя.

Олекна ми, пречистват сълзите,
с надежда в утрешния ден,
че слънцето прогони ли мъглите
непременно ще огрее мен.