Sep 19, 2015, 7:01 PM

Сълзите пречистват

  Poetry » Other
482 0 0

Пак в душата ми порой
от мрачен облак се излива,
сълзи в очите ми безброй
и бучка в гърлото се свива.

Въпроси и дилеми сложни
разнищвам всеки божи ден,
грижи и неволи всевъзможни
до болка вкопчили се в мен.

Поплаках. Във ръка с цигара,
уж прикривах мъката така,
боря се в сърцето със товара
глътката горчива да стопя.

Олекна ми, пречистват сълзите,
с надежда в утрешния ден,
че слънцето прогони ли мъглите
непременно ще огрее мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...