Магия е. Навън вали.
И в теб вали.
Вода съм между капки дъжд.
Обгръщаш ме.
С посоките си хаосни.
И падам. Падането е валеж.
Попивам. В твоето усещане.
Потъвам в гънките на твоите ръце.
Събирам се от тях.
А те събирали шепи мъдрост.
Събират мен и теб.
В очаквана любов. В копнеж.
Затихвам. В малка капка.
Сега съм само част от миг.
Но цяла съм в очите ти.
Когато са разплакани.
Летя, когато съм във теб.
Пречистена от тихия ти дъжд.
Магия е. Навън вали.
А щом магия е дъждът...
... сълзите сигурно са за летеж.