4.12.2008 г., 9:11

Съм

535 0 2

 

                  

 

Жарава ли? – По гвоздеи танцувам

и болката е моята икона.

Забрава ли? – Но в бурни нощи чувам

забравата да тропа по балкона.

Прокуда ли? – Та тя е в мен – самата;

кандилцето ми сам само догаря.

Заблуда ли? – Заблудата се мята

на моето неверие в олтара.

Пътека ли? – Че имам ли пътека,

та търся брод в тресавище безбродно?

Човекът ли? – Защо ви е човека?

За да ви ликвидира благородно?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Паскалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...