Жарава ли? – По гвоздеи танцувам
и болката е моята икона.
Забрава ли? – Но в бурни нощи чувам
забравата да тропа по балкона.
Прокуда ли? – Та тя е в мен – самата;
кандилцето ми сам само догаря.
Заблуда ли? – Заблудата се мята
на моето неверие в олтара.
Пътека ли? – Че имам ли пътека,
та търся брод в тресавище безбродно?
Човекът ли? – Защо ви е човека?
За да ви ликвидира благородно?...
© Пенка Паскалева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
