12.09.2008 г., 8:59

Съм

707 0 12
Небрежен съм, относно облеклото...
Педантен съм, относно точността...
Сметаната обичам, на живота,
надгарчането мразя, на греха.

Приятелите - знаят, че ме имат
на сто процента - цял, необратим.
За враговете си съм непростимост,
лютя им като гъст, отровен дим...

Навярно някой тук ще се усмихне...
Друг ще се намръщи може би...
Обичаш ли ме, зная, че ще свикнеш.
Изплаша ли те, бягай настрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...