12.09.2008 г., 8:59

Съм

709 0 12
Небрежен съм, относно облеклото...
Педантен съм, относно точността...
Сметаната обичам, на живота,
надгарчането мразя, на греха.

Приятелите - знаят, че ме имат
на сто процента - цял, необратим.
За враговете си съм непростимост,
лютя им като гъст, отровен дим...

Навярно някой тук ще се усмихне...
Друг ще се намръщи може би...
Обичаш ли ме, зная, че ще свикнеш.
Изплаша ли те, бягай настрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...