До мене се спираш, от нежност пропита,
и търсиш отново познатия грях.
Но струна съм вече в китара сърдита,
че дълго наивникът влюбен аз бях...
От ласки измамни събудих се вече.
И виждам зад облака друга звезда.
Тя дните си сякаш в любов ми обрече -
но ти се надсмиваш - моя съдба...
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени