Apr 26, 2009, 1:33 AM

Съмнения

  Poetry » Love
646 0 6

До мене се спираш, от нежност пропита,

и търсиш отново познатия грях.

Но струна съм вече в китара сърдита,

че дълго наивникът влюбен аз бях...

 

 

От ласки измамни събудих се вече.

И виждам зад облака друга звезда.

Тя дните си сякаш в любов ми обрече -

но ти се надсмиваш - моя съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...