milanov1 (Иван Миланов Шопов) milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69
Apr 26, 2009, 1:33 AM

Съмнения

  Poetry » Love
645 0 6

До мене се спираш, от нежност пропита,

и търсиш отново познатия грях.

Но струна съм вече в китара сърдита,

че дълго наивникът влюбен аз бях...

 

 

От ласки измамни събудих се вече.

И виждам зад облака друга звезда.

Тя дните си сякаш в любов ми обрече -

но ти се надсмиваш - моя съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0