Сън
В съня ми ме посреща тази стара мелница.
Последната… на сушата…
Самотна и красива в своята обреченост.
До болка бутафорна… и ненужна.
В съня ми със стихиите флиртува,
за да разпали жаждата за лято…
Морето е надежда несънувана.
Изстрадана… И свята…
Която в зимните ми нощи се завръща
със песента на блудните моряци,
за да превърне в кораб земната ми къща.
И зимата във лято...
Платната на мечтите да опъне
отвъд пределите на битието…
Не може вярата ми да потъне
когато я зоват далечни бреговете…
Посреща ме отново тази мелница
където сушата се слива със морето…
Която смила времето във вечност
и ме сънуват ветровете…
В съня ми се завръща полуостровът,
за да не мога в делника да се удавя.
След всяка буря в тайните пристанища
насън да се спасявам.
Сънувам те, Несебър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
