20.02.2007 г., 9:35

СЪН

1.7K 0 35

 

Снощи отново докосна съня ми,

погали ме нежно, с въздишка замрях.

Със устни изпи до последно дъха ми,

извая ме с думи и пак замечтах.

Копнежния блясък възвърна в очите,

времето спря... в този миг онемях.

Дланите в моите, стенания скрити,

ти сбъдна съня ми... нетленно горях.

И болката моя превърна в надежда,

посипа ме нежно с греховни слова.

Викът ми отекна... целунах те нежно,

дарих без остатък  любов от душа.

Обичай ме днес, та дори и в съня ми,

за миг всеотдаен със мен остани.

С очи насълзени  ме среща деня ми ,

но стига ми - с мен, че си бил миг щастлив.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...