20.02.2007 г., 9:35 ч.

СЪН 

  Поезия » Любовна
1484 0 35

 

Снощи отново докосна съня ми,

погали ме нежно, с въздишка замрях.

Със устни изпи до последно дъха ми,

извая ме с думи и пак замечтах.

Копнежния блясък възвърна в очите,

времето спря... в този миг онемях.

Дланите в моите, стенания скрити,

ти сбъдна съня ми... нетленно горях.

И болката моя превърна в надежда,

посипа ме нежно с греховни слова.

Викът ми отекна... целунах те нежно,

дарих без остатък  любов от душа.

Обичай ме днес, та дори и в съня ми,

за миг всеотдаен със мен остани.

С очи насълзени  ме среща деня ми ,

но стига ми - с мен, че си бил миг щастлив.

 

 

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??