20.02.2007 г., 9:35

СЪН

1.7K 0 35

 

Снощи отново докосна съня ми,

погали ме нежно, с въздишка замрях.

Със устни изпи до последно дъха ми,

извая ме с думи и пак замечтах.

Копнежния блясък възвърна в очите,

времето спря... в този миг онемях.

Дланите в моите, стенания скрити,

ти сбъдна съня ми... нетленно горях.

И болката моя превърна в надежда,

посипа ме нежно с греховни слова.

Викът ми отекна... целунах те нежно,

дарих без остатък  любов от душа.

Обичай ме днес, та дори и в съня ми,

за миг всеотдаен със мен остани.

С очи насълзени  ме среща деня ми ,

но стига ми - с мен, че си бил миг щастлив.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...