Снощи отново докосна съня ми,
погали ме нежно, с въздишка замрях.
Със устни изпи до последно дъха ми,
извая ме с думи и пак замечтах.
Копнежния блясък възвърна в очите,
времето спря... в този миг онемях.
Дланите в моите, стенания скрити,
ти сбъдна съня ми... нетленно горях.
И болката моя превърна в надежда,
посипа ме нежно с греховни слова.
Викът ми отекна... целунах те нежно,
дарих без остатък любов от душа. ...