Сън
Клепачите трепват, очите печатат
буквара на новия свят.
О, Боже, как искам да литна и ида
със тебе на другия свят.
Където не всичко е прах от надежди
и облак от сухи сълзи,
където е всичко прозрачно и нежно!
Не плачеш, не те и боли...
Където ти въздуха даже улавяш
и слънце държиш във ръка,
където мечтите прекрасни остават
и няма строшени крила...
Където си вечен, където не тлееш,
сърцето ти не е само,
из въздуха дето невидим се рееш
и другия милваш с крило...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
