ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Nov 16, 2008, 8:34 PM

Сън

  Poetry
865 0 13

Клепачите трепват, очите печатат

буквара на новия свят.

О, Боже, как искам да литна и ида

със тебе на другия свят.

Където не всичко е прах от надежди

и облак от сухи сълзи,

където е всичко прозрачно и нежно!

Не плачеш, не те и боли...

Където ти въздуха даже улавяш

и слънце държиш във ръка,

където мечтите прекрасни остават

и няма строшени крила...

Където си вечен, където не тлееш,

сърцето ти не е само,

из въздуха дето невидим се рееш

и другия милваш с крило...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    "Където не всичко е прах от надежди
    и облак от сухи сълзи,
    където е всичко прозрачно и нежно!
    Не плачеш, не те и боли..."

    Зем, това е просто... прекрасно. И болезнено.
    А като се събудиш...
    Поздрав! И без строшени крила...!
  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Много красота и нежност,Краси!Ех,да можех и аз така да пиша...Възхищавам ти се!
  • Кали77 (Калина Иванова)
    Кали77 (Калина Иванова)
    " из въздуха дето невидим се рееш

    и другия милваш с крило..."- Колко нежна милувка...
    Поздравления зя красивия стих!!!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    очите печатат
    буквара на новия свят.

    Страхотно!
    ЗЕМ, прегръдка!
  • pepsi1975 (Пепи Оджакова)
    pepsi1975 (Пепи Оджакова)
    Поздрави,Зем!За съня и за удоволствието след прочита!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0