13.12.2007 г., 19:41 ч.

Сън 

  Поезия
556 0 4
Сън
Сън сънувах, но безцветен. Дъгата в мен потъна.
Беше тихо, много тихо - опитах тебе да открия.
Загледах се в безкрая - не те видях.
Вятърът прошепна нещо - не го разбрах.
Обърнах се, за да се скрия, да запазя спомена за теб.
Разсипа се... Превърна се на пепел, но аз не я събрах.
Събуди ме зората, докоснах слънчев лъч и с него отлетях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??