Сън
Сън сънувах, но безцветен. Дъгата в мен потъна.
Беше тихо, много тихо - опитах тебе да открия.
Загледах се в безкрая - не те видях.
Вятърът прошепна нещо - не го разбрах.
Обърнах се, за да се скрия, да запазя спомена за теб.
Разсипа се... Превърна се на пепел, но аз не я събрах.
Събуди ме зората, докоснах слънчев лъч и с него отлетях.
© Албена Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
