Сън
Сън сънувах, но безцветен. Дъгата в мен потъна.
Беше тихо, много тихо - опитах тебе да открия.
Загледах се в безкрая - не те видях.
Вятърът прошепна нещо - не го разбрах.
Обърнах се, за да се скрия, да запазя спомена за теб.
Разсипа се... Превърна се на пепел, но аз не я събрах.
Събуди ме зората, докоснах слънчев лъч и с него отлетях.
© Албена Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
