11.12.2008 г., 13:35

Сън

1.3K 0 24

Нощта ни грабва - звездна, дива,

но тази нощ е в други времена.

Със шал загръщаш ме да не простина,

но този шал - раздяла е сега.

 

 Разделят ни милиони дни и нощи,

които може би ни предстоят.

Или били са, знам, среднощ е

и нежни сенки бродят над града.

 

Във някой друг живот навярно

ще бъдем с тебе! - може би.

Сега ме остави да си повярвам

и тихо от съня ми си иди.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....