Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи,
които може би ни предстоят.
Или били са, знам, среднощ е
и нежни сенки бродят над града.
Във някой друг живот навярно
ще бъдем с тебе! - може би.
Сега ме остави да си повярвам
и тихо от съня ми си иди.
© Стойна Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
