Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи,
които може би ни предстоят.
Или били са, знам, среднощ е
и нежни сенки бродят над града.
Във някой друг живот навярно
ще бъдем с тебе! - може би.
Сега ме остави да си повярвам
и тихо от съня ми си иди.
© Стойна Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
