Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи,
които може би ни предстоят.
Или били са, знам, среднощ е
и нежни сенки бродят над града.
Във някой друг живот навярно
ще бъдем с тебе! - може би.
Сега ме остави да си повярвам
и тихо от съня ми си иди.
© Стойна Стоянова Все права защищены