Pepina79 (Пепи)
3

18.01.2009 г., 12:36

Сън

Поезия

686 0 2

Събуждам се, а теб те няма,

всичко е било измама.

Аз просто съм сънувала,

за тебе съм бленувала.

Усещах те, ти беше тук,

бях се гушнала в тоя скут.

С меки устни докосваше моето лице,

като спасител ме бе обгърнал с двете си ръце...

Нежни думи шепнеше ми само,

опиянена бях от щастие голямо...

Но събудих се...

И пак бях така...

Ранена...

Тъжна... и САМА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Valgerh1 (Вал Герх)

Ако слушах другите,
трябваше да спра,
но послушах себе си
и ще продължа...

2015-09-23T03:27:53+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

доста ремонт му трябва, за да стане... стих.

2009-01-18T12:52:30+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0