1.12.2011 г., 6:22

Сън

752 0 13

Сънувам те.

И пак, и пак!

Ти идваш във съня ми, мили.

И няма слънце, само мрак,

щом съмне и не си до мен, любими.

 

Сънувам твоите жадувани ръце

как здраво ме прегръщат, как горят

и устните ти жарки с много страст

изпиват моята тъга с безумна власт.

 

Покорна и щастлива съм, щом видя

твоя взор и чуя твоя глас до мен,

и всичко свършва изведнъж, когато

отворя пак очи за новия ми тъжен ден.

 

Сънувах те...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е в наша власт, да подреждаме нещата както искаме!
    Болката не си отива, просто свикваш за живееш с нея, ако може да се нарече живот това...
    Благодаря ти, Ваня! Само жена може да оцени!
  • и всичко свършва изведнъж, когато
    отворя пак очи за новия ми тъжен ден...

    Невероятно красиви слова събрани в стих.Много е тъжен наистина.Колко болезнено е да си влюбен и да знаеш,че никога няма да си с този човек или си бил с него,ама той си е заминал завинаги от теб.Всяка вечер да заспиваш с мисълта за него,да го сънуваш всяка нощ и сутрин да се събуждаш облян/а в сълзи.Каква голяма болка...

    Стихът ти е невероятен.ПОЗДРАВ!
  • Благодаря, Таня!
  • Харесах! Поздравления и нови вдъхновения!
  • Благодаря, Мина, Ели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...