Сънувам те.
И пак, и пак!
Ти идваш във съня ми, мили.
И няма слънце, само мрак,
щом съмне и не си до мен, любими.
Сънувам твоите жадувани ръце
как здраво ме прегръщат, как горят
и устните ти жарки с много страст
изпиват моята тъга с безумна власт.
Покорна и щастлива съм, щом видя
твоя взор и чуя твоя глас до мен,
и всичко свършва изведнъж, когато
отворя пак очи за новия ми тъжен ден.
Сънувах те...
© Таня Иванова All rights reserved.
Болката не си отива, просто свикваш за живееш с нея, ако може да се нарече живот това...
Благодаря ти, Ваня! Само жена може да оцени!