30.10.2009 г., 12:29

Сън

1.4K 0 3

Лунен лъч наднича

през прозореца в нощта,

гали спящото момиче,

омагьосва му съня.

 

За любов и страст стаена,

огнен порив на кръвта,

изкусително му шепне

с образа на мъж:

-Ела!

 

И от нежното докосване

пламват хиляди звезди,

като стъкълца разпръснати

милващи се огнени  искри.

 

Но настъпва светло  утро  

плисват звуци и ухае на цветя,

и девойката разбира -

в стаята сама била е тя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Францева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...