Лунен лъч наднича
през прозореца в нощта,
гали спящото момиче,
омагьосва му съня.
За любов и страст стаена,
огнен порив на кръвта,
изкусително му шепне
с образа на мъж:
-Ела!
И от нежното докосване
пламват хиляди звезди,
като стъкълца разпръснати
милващи се огнени искри.
Но настъпва светло утро
плисват звуци и ухае на цветя,
и девойката разбира -
в стаята сама била е тя!!!
© Снежана Францева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
