Лунен лъч наднича
през прозореца в нощта,
гали спящото момиче,
омагьосва му съня.
За любов и страст стаена,
огнен порив на кръвта,
изкусително му шепне
с образа на мъж:
-Ела!
И от нежното докосване
пламват хиляди звезди,
като стъкълца разпръснати
милващи се огнени искри.
Но настъпва светло утро
плисват звуци и ухае на цветя,
и девойката разбира -
в стаята сама била е тя!!!
© Снежана Францева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
