Сънувах, че съм гиздаво момиче,
с походка лека,
с грейнало лице.
В снагата на тополчица прилична,
с вълнуващо момичешко
сърце.
И ти вървиш до мене в нощ безлунна,
тъй млад -
едва разлистено дръвче.
Прегърна ме и нежно ме целуна,
и каза,
че си моето момче...
Ах, сънища, ужасно закъснели!
Когато целите сме побелели!
© Славка Любенова Всички права запазени