Сън
Сън
Събудих се.
От шумни стъпки в душата ми
самотата не може да спи.
Все търси, лута се. Мята се
между „върви си“ и „остани“.
Събудих се.
От нечии спомени,
(оставили плаха следа),
че има нещо в очите ти,
в погледа,
напомнящо въглен в жарта.
Но...
събудих се.
От нещо... не знам: полъх, вълни,
крясък на гларус,
мирис на бряг.
Топлина.
И копнеж, че си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лакрима Всички права запазени
