Сън
Събудих се.
От шумни стъпки в душата ми
самотата не може да спи.
Все търси, лута се. Мята се
между „върви си“ и „остани“.
Събудих се.
От нечии спомени,
(оставили плаха следа),
че има нещо в очите ти,
в погледа,
напомнящо въглен в жарта.
Но...
събудих се.
От нещо... не знам: полъх, вълни,
крясък на гларус,
мирис на бряг.
Топлина.
И копнеж, че си ти...
© Лакрима All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
