Сън
881
0
1
Вървя по селски път, а в мен е лято.
И сякаш не съм аз... Вървя сама...
През миглите ми лястовиче ято
крила разнежва някъде над хълма.
Незнайно откъде на чучулига песен
дочувам. Тембърът на звънкия ù глас
е ключ в ключалка. Така е лесно
и аз прекрачвам прага на съня си.
И влизам в твоя сън... Алиса бяла...
А Заекът е моят верен паж. Дали
трохи по стъпките си да нароня?
Ще ги откриеш ли сред гъстите мъгли?
И щом Зорницата - пастирка млада
на паша облаците сутрин изведе,
по бузите ти две тънки животворни вади
ще се извият край дувара на небето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петина Цветанова Всички права запазени
