Тази нощ дойде в съня ми,
спря погледа си в мен...
Изгубих разум и думи,
молех се да не идва ден.
Видях те – толкова близо беше!
Видях те – по-красива от нощта!
Гледах те – сърцето веч' не ме болеше,
гледах те, а до мен догаряше свещта.
Свещта на душата ми – блещукаща и къса,
горяща всичко свято в любовта...
Но ти се усмихна и сякаш забравих
всяка болка, мъка и тъга.
Ала се събудих - изчезна ти,
остави ме сам да бленувам...
Събудих се по-тъжен от преди,
мечтаех пак да те сънувам.
Господи, защо я прати,
да разкъсва моята душа?
Защо стават хората богати,
едва щом открият любовта?
Защо обичта си губим,
бързо, като на шега,
и можем с нея да се любим,
само вечер, тихичко, в съня...
© Лазар Шейтанов Всички права запазени