Сън
Сън
Сънувах те! Стоиш пред мен –
на прага ми – с усмихнати цветя.
Денят бе влюбен и смутен,
прекланящ се пред вечерта…
На фона на съня видях сълза.
Лицето ти зад облаци се скри.
Букетът бе издъхваща мечта,
но слънцето погали ме с лъчи.
В далечината пламък не копнее,
в лъжлива обич не гори денят,
но спомените могат да живеят,
дори да ги подхранваме с тъга.
Простих ти после всяка грешка
и прошката в душата заживя.
Сънувах още малък свещник
и в него се топеше любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
