Mar 12, 2017, 7:41 PM

Сън 

  Poetry » Love
1199 2 5

Сън

 

Сънувах те! Стоиш пред мен                                                                            

на прага ми – с усмихнати цветя.                                                                                  

Денят бе влюбен и смутен,                                                                        

прекланящ се пред вечерта…

 

На фона на съня видях сълза.                                                                                

Лицето ти зад облаци се скри.                                                                         

Букетът бе издъхваща мечта,                                                                                               

но слънцето погали ме с лъчи.

 

В далечината пламък не копнее,                                                                                            

в лъжлива обич не гори денят,                                                                               

но спомените могат да живеят,                                                                          

дори да ги подхранваме с тъга.

 

Простих ти после всяка грешка                                                                                    

и прошката в душата заживя.                                                                                

Сънувах още малък свещник                                                                                    

и в него се топеше любовта…

© Елена Костадинова All rights reserved.

.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??