18.06.2007 г., 9:59

Сън

977 1 16


  Мене ми е слънчево
  в този летен ден.
  По тревата тичам боса,
  на вятъра съм в плен.

  С дреха паяжина лека
  лудувам в този чуден сън,
  като пеперуда бяла
  на моравата отвън.

  Боже, колко е красиво!
  Моля ти се, остави ме тук.
  Но се събуждам премаляла
  на съня напук.

  Вън е тъмно претъмняло,
  режат мълнии небето.
  Дивата дъждовна хала
  върна ме от небитието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...