18.06.2007 г., 9:59

Сън

965 1 16


  Мене ми е слънчево
  в този летен ден.
  По тревата тичам боса,
  на вятъра съм в плен.

  С дреха паяжина лека
  лудувам в този чуден сън,
  като пеперуда бяла
  на моравата отвън.

  Боже, колко е красиво!
  Моля ти се, остави ме тук.
  Но се събуждам премаляла
  на съня напук.

  Вън е тъмно претъмняло,
  режат мълнии небето.
  Дивата дъждовна хала
  върна ме от небитието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...