mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Jun 18, 2007, 9:59 AM

Сън

  Poetry
966 1 16


  Мене ми е слънчево
  в този летен ден.
  По тревата тичам боса,
  на вятъра съм в плен.

  С дреха паяжина лека
  лудувам в този чуден сън,
  като пеперуда бяла
  на моравата отвън.

  Боже, колко е красиво!
  Моля ти се, остави ме тук.
  Но се събуждам премаляла
  на съня напук.

  Вън е тъмно претъмняло,
  режат мълнии небето.
  Дивата дъждовна хала
  върна ме от небитието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0