Сън

8.01.2025 г., 12:42 ч.

Поезия

66 0 2

Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...

примламна въгленчето с чудни цветове,

пресекоха се пътищата неми

довели вихри от далечни светове.

Обичах те... но някъде съвсем далечно

остана чувството разсеяло мига,

дълбоко скрито в дебрите сърдечни,

забравено... събуди се сега..

И чудя се...защо отново идваш,

защо те преживявам и в съня...

измамата... отново да те имам,

изгаря в мен и мисъл, и крила.

А може би нанесената рана

ще заздравява с всеки следващ сън,

когато се явиш, ще знам че няма

ни капчица от първия любовен звън.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Лютиче (Валя Сотирова)

2025-01-09T18:59:16+02:00

Благодаря, Ина за коментара. В сънищата се сблъскваме с копнежите и страховете си, с предупреждения за реалния свят. Често сме склонни да ги игнорираме, докато не зациклят в съществен обрат. Иначе съм от пълзящите лютичета с дълбоките корени.
ИнаКалина

2025-01-08T22:55:35+02:00

Обичам сънищата, като приказки са, има толкова цветове и магия в тях, често искам да продължа да спя, само заради съня... ти какво лютиче си - водно или персийско