Сън
Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...
примламна въгленчето с чудни цветове,
пресекоха се пътищата неми
довели вихри от далечни светове.
Обичах те... но някъде съвсем далечно
остана чувството разсеяло мига,
дълбоко скрито в дебрите сърдечни,
забравено... събуди се сега..
И чудя се...защо отново идваш,
защо те преживявам и в съня...
измамата... отново да те имам,
изгаря в мен и мисъл, и крила.
А може би нанесената рана
ще заздравява с всеки следващ сън,
когато се явиш, ще знам че няма
ни капчица от първия любовен звън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
