Сън
Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...
примламна въгленчето с чудни цветове,
пресекоха се пътищата неми
довели вихри от далечни светове.
Обичах те... но някъде съвсем далечно
остана чувството разсеяло мига,
дълбоко скрито в дебрите сърдечни,
забравено... събуди се сега..
И чудя се...защо отново идваш,
защо те преживявам и в съня...
измамата... отново да те имам,
изгаря в мен и мисъл, и крила.
А може би нанесената рана
ще заздравява с всеки следващ сън,
когато се явиш, ще знам че няма
ни капчица от първия любовен звън.
© Валя Сотирова All rights reserved.
