28.05.2014 г., 19:47

Сън без време

471 0 0

В огледалото няма отражение, 
липсват и следи от стъпки по земята, 
всичко е като видение, 
сън, от който бягам в тишината. 

Празната стая нашепва за живота истини, 
и повод за това е тази самота... 
Напоени със сълзи пукнатини, 
а причината е някъде далеч сега... 

Стените притискат тишината 
и въздухът превръща се във тежко бреме. 
Последната въздишка гасне в тъмнината, 
отчаянието превръща се във време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Желева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...