В огледалото няма отражение,
липсват и следи от стъпки по земята,
всичко е като видение,
сън, от който бягам в тишината.
Празната стая нашепва за живота истини,
и повод за това е тази самота...
Напоени със сълзи пукнатини,
а причината е някъде далеч сега...
Стените притискат тишината
и въздухът превръща се във тежко бреме.
Последната въздишка гасне в тъмнината,
отчаянието превръща се във време...