Сън І
Сънувах,
че навън е бурна пролет
със топъл вятър,
с бели пеперуди,
с потънали в зеленина тополи...
и пожелах си – да не се събудя!
Сънувах се –
изправен сред полето,
как топъл дъжд
лицето ми облива...
Сънувах,
че пред мен реве морето,
а после във нозете ми заспива...
Сънувах
как листата бавно падат...
А аз вървя
и стъпките ми глъхнат...
Сънувах,
че достатъчно съм страдал...
И мога вече кротко да издъхна...
Сънувах...
И не исках да се будя,
защото този сън аз дълго чаках...
Не се завърнах...
И не се учудих,
когато ме обгърна нежно мрака...
17/4/1996
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
