28 янв. 2010 г., 22:10

Сън І

889 0 2

Сънувах,

че навън е бурна пролет

със топъл вятър,

с бели пеперуди,

с потънали в зеленина тополи...

и пожелах си – да не се събудя!  

Сънувах се –

изправен сред полето,

как топъл дъжд

лицето ми облива...

Сънувах,

че пред мен реве морето,

а после във нозете ми заспива...

Сънувах

как листата бавно падат...

А аз вървя

и стъпките ми глъхнат...

Сънувах,

че достатъчно съм страдал...

И мога вече кротко да издъхна...

Сънувах...

И не исках да се будя,

защото този сън аз дълго чаках...

Не се завърнах...

И не се учудих,

когато ме обгърна нежно мрака...

 

 

 

17/4/1996

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...