25.02.2008 г., 10:16 ч.

Сън - Живот 

  Поезия » Друга
815 0 4
Сън...
А след него идва светлина,
окъпва в чисто, свежо и сияйно
все още заспалата земя.
Гората от маслини разпръсва
своята омайна миризма.
Листа потрепват, още сънени.
Но не, не е сън, а малка смърт,
събудила се за живот.
Времето застинало
смесва бъдещето с минало.
Това за малко е...
Ще мине ден, а после век 
и всеки път слънцето ще ги събужда, 
а морето ще отмива мъката от техните очи...

02.09.2001
Datca

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??