25.02.2008 г., 10:16

Сън - Живот

948 0 4
Сън...
А след него идва светлина,
окъпва в чисто, свежо и сияйно
все още заспалата земя.
Гората от маслини разпръсва
своята омайна миризма.
Листа потрепват, още сънени.
Но не, не е сън, а малка смърт,
събудила се за живот.
Времето застинало
смесва бъдещето с минало.
Това за малко е...
Ще мине ден, а после век 
и всеки път слънцето ще ги събужда, 
а морето ще отмива мъката от техните очи...

02.09.2001
Datca

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...