24.11.2007 г., 12:32

Сън-мечта

734 0 18


Да ме целунеш искам
и дълбоко да заспя.
Да сънувам дълго, дълго,
че душата ми лети
над този свят,
от дявола погубен.
Над малки селища
и градове бетонни,
над морета топли
и върхове вековни.
И в този сън-мечта
на всички хора,
като коледен подарък,
едно вързопче Обич
да им подаря.
А когато всичко свърши
и събудя се в деня,
теб искам да те видя
вместо слънчевата
светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Поздрав!
  • Много си добър
  • Обгърна душата ми с обич и доброта !!! Дълбоко ме трогна стихът ти, Васко ! Макар и написан не за мен, стихът ти ме накара да се почувствам необходима и обичана !!! Благодаря ти от сърце !!!
  • Изчервих се
    Благодаря за хубавите думи!
    Ще те чета!
    Пиши!
  • Ванина на теб специално ще ти благодаря, защото ти си толкова добра, че заслужаваш две,три и много повече вързопчета Обич!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...