24 нояб. 2007 г., 12:32

Сън-мечта

738 0 18


Да ме целунеш искам
и дълбоко да заспя.
Да сънувам дълго, дълго,
че душата ми лети
над този свят,
от дявола погубен.
Над малки селища
и градове бетонни,
над морета топли
и върхове вековни.
И в този сън-мечта
на всички хора,
като коледен подарък,
едно вързопче Обич
да им подаря.
А когато всичко свърши
и събудя се в деня,
теб искам да те видя
вместо слънчевата
светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Поздрав!
  • Много си добър
  • Обгърна душата ми с обич и доброта !!! Дълбоко ме трогна стихът ти, Васко ! Макар и написан не за мен, стихът ти ме накара да се почувствам необходима и обичана !!! Благодаря ти от сърце !!!
  • Изчервих се
    Благодаря за хубавите думи!
    Ще те чета!
    Пиши!
  • Ванина на теб специално ще ти благодаря, защото ти си толкова добра, че заслужаваш две,три и много повече вързопчета Обич!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...